Когато бившият защитник на Ливърпул и Англия Джейми Карагър предположи, че Арсенал се превръща в „отбор на Жозе Моуриньо“, той искаше да комплиментира отбранителната устойчивост и силата при статични положения на клуба. Но, преднамерено или не, в неговата критика от септември имаше нотка съмнение относно жизнеспособността на отбранителната мантра в съвременната ера. Три месеца по-късно, сред обвинения за прекомерна зависимост от корнери и пропуснати шансове, за опростена атакуваща тактика и заседнала средна линия, сравнението с Моуриньо изглежда все по-подходящо и нежелано.
Променен ли е Арсенал?
Победата в сряда срещу съперниците от Тотнъм, отчасти благодарение на още един от тези голове от статични положения, остави Арсенал на четири точки зад лидерите на Висшата лига Ливърпул, за да ги запази в борбата за титлата. Но въпреки всички приказки, колко наистина са се променили те този сезон? Сравнението е справедливо ли е? И може ли да им помогне да спечелят титлата – точно както Моуриньо направи три пъти в Челси – или ще попречи на надеждите им?
Сравнение със сезоните на Моуриньо
Сравнявайки своите сезони във Висшата лига през 2023-24 и 2024-25, Арсенал сега създават по-малко шансове от открита игра, но повече от статични положения. Това е в самото сърце на тези сравнения между Артета и Моуриньо, които бяха майстори на гола от статично положение.
Необходимост от безмилостен нападател
Така или иначе, заглавието за текущата страна на Арсенал е неизбежно, данните са очевидни: те се нуждаят от безмилостен нападател, за да се отърват от зависимостта си от статични положения. Знаехме това от известно време, но през последната седмица светлината на прожекторите се засилва. Дори съставихме собствен списък с тези, които могат да подпишат през януари тук.
Трудности при създаване на шансове
Анализирайки основните данни, се разкрива, че има повече от проблемите на Арсенал, отколкото се вижда с просто око. Фокусът на медиите върху всички тези пропуски срещу Нюкасъл и Манчестър Юнайтед изкриви възприятията ни за това, което наистина се случва този сезон.
Липса на креативност
Със сигурност числата изобразяват картина на отбор, който се бори да движи топката през трите зони със същата плавност като миналата година. Мартин Одегард, който пропусна осем мача от Висшата лига, е голям фактор, разбира се, и може би единствената значителна разлика.
Зависимост от дясната страна на атаката
Това направи Арсенал твърде сковавани през центъра и зависими от игра по дясната страна, чрез Букайо Сака, който е изолиран с травма на задния мускул от декември. Атакуващите им локации са все по-изкривени.
Влияние на контузиите и грешките
Друга двойка фактори изпъква, връщайки ни обратно към тези сравнения с Моуриньо. Когато отбранителната решителност и головете от статични положения са приоритет, границата на грешка става изключително тънка. В други думи, Арсенал бяха прекалено небалансирани, за да разкъсат една отбранителна обвивка.
Изчезващо усещане за сигурност
Арсенал направиха 18 грешки, водещи до вражески удар в миналия сезон. Те вече са изравнили тази цифра (18), което обяснява защо тези 1-0 преднини вече не носят сигурността на Моуриньо.
Арсенал трябва да се преориентират атакуващите си локации и сърдечната линия изисква вливка на креативност – иначе рискуват да имитират елементи на футбола на Моуриньо, но не и неговите успехи.
Source: https://www.bbc.com/sport
